… завършили Болградската гимназия, Комратското училище, гимназиите в Кишинев, Измаил, Акерман. Важно е да се подчертае, че студентите идват практически от всички български селища. Разширява се и географията на учебните заведения в Русия, където се обучават. За пръв път бесарабска българска младеж  се появява в учебните заведения в България.

  В  духовния живот на българско население в Бесарабия  широко място заемат периодичния печат и литература, издавани в тяхна среда и главно на роден език.През 40-те – 50-те години на ХІХ век център за издаване на книги на български език в Южна Бесарабия става Одеса. По време на заключителния етап от българското освободително движение българските просветители, свързани преди всичко с тези одески издателства, установяват все по-активно сътрудничество с българските национални печатници. Такава е печатницата на Болградското централно училище, открита през 1861 г.; в нея се издават български книги от най-различен характер: буквари, учебници, календари, преводна литература, законодателни документи...; учебната литература , издадена в Болградската печатница , се разпространява и в България, в книжарници в Пловдив, Варна, Русе. Освен това тук до 1878 г. се издават редица български периодични издания: „Общ труд”( 1868г.) – публикува материали с просветителска и педагогическа насоченост, „Духовни книжки” (1864-1868 г.) – с религиозно-нравствено съдържание, „Български глас” (1876-1877 г.) – подкрепя въоръжената борба на българския народ, „Пътник” (1870г.) „Ехо на Болград”( 1873-1874 г.) и др.

  В края на ХІХ, начало на ХХ век в Русия се създават крайно неблагоприятни условия за развитие на националната култура на българското население като цяло и особено на българската книга и периодичен печат.Това е свързано с русификаторската политика на царизма спрямо българите, за която вече стана дума, и с усложняването на руско-българските отношения в средата на 80-те години на ХІХ век. Едва в годините на Първата руска революция 1905-1907 г. положението започва да се променя в резултат  от нарастналата обществено-политическа активност на българите . Те отново повдигат въпроса за издаване на своите печатни органи.

   След освобождението на България духовните връзки на българското население  в Южна Русия  с прародината придобива един особен характер. Появява се възможността за непосредствено участие  на бесарабската българската интелегенция и учащи се в кулурното, икономическото и държавното изграждане на нова България. Според някои данни в края на ХІХ век в Княжество България  се преселват 200-300 образовани българи от Бесарабия и Новоросийския край. Това е съществена  интелектуална помощ за различните народно-стопански , държавни и други структури на България, която съдейства за изграждането на нейните органи на властта и управлението. Според сведенията на И. Мешчерюк Буджак е дал на България двама министър-председатели  (Д.Греков и А.Малинов), седем министри , толкова генерали, в това число един главнокомандващ българската армия, двадесет и пет полковници, двама ректори и шест професори в Софийския университет, трима оперни певци, двама писатели и други...

 Българските преселници от Бесарабия  активно се включват в политическия живот на нова България. Те учавстват практически във всички основни  политически партии . В противоборството между привържениците на западната и проруската ориентация в българското общество те стоят главно на позициите на русофилите.  

   До 1918 година духовните връзки на българите от Южна Русия със сънародниците им в България  никога не прекъсват. Напротив, те постоянно се разширяват и задълбочават въпреки трудностите от обективен и субективен характер. Основа за тези взаимоотношения са многовековните националнокултурни ценности на българския народ, които през Националното българско възраждане получават качествено ново развитие и по решителен начин обуславят  формирането на българската нация. Руската българска диаспора, с  всички фибри свързана  с прародината, участва активно в този сложен, противоречив, труден възрожденски процес.

  Първата световна война от 1914 – 1918 г.  и  руската революция от 1917 г. имат съдбоносни последици за многостранните, включително и духовни връзки на българите от Бесарабия с България. Когато през 1917 г. бесарабските българи събират 11 млн. кг жито ( 750 хил. пуда) , за да помогнат на събратята си  в България, никой не мисли , че това е най-висше мерило за националнодуховното им единство с българския народ. Но никой също не предполага , че  тази крачка  ще  се окаже  последната  им значителна  морално-нравствена постъпка, завършваща целия предидущ период на духовно родство с прародината България. Но вината  за това не бе тяхна...